Единствен на поста си чака,
Закотвен на тази стена.
Отмерва живота, тиктака...
Трудът му е все без цена.
Стрелките напевно пресмятат
Кога ще е време за сън,
Въртят се, а с тях и Земята,
До първия уртинен звън.
Свидетел на толкова сцени,
Смълчано ги пази на хлад:
Разплакани, тъжни, засмени -
Натрупал ги всички на склад. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up