BoBoteva (Bo Boteva)
72 381
20.01.2025 г., 6:22 ч.

Часовник 

  Поезия » Строги форми
78 4 6

 

Единствен на поста си чака,

Закотвен на тази стена.

Отмерва живота, тиктака...

Трудът му е все без цена.

 

Стрелките напевно пресмятат

Кога ще е време за сън,

Въртят се, а с тях и Земята,

До първия уртинен звън.

 

Свидетел на толкова сцени, 

Смълчано ги пази на хлад:

Разплакани, тъжни, засмени -

Натрупал ги всички на склад.

 

О, време, без милост броиш!

Ти можеш човек да раниш!

© Bo Boteva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря от сърце, Дани!
  • Някой беше казал: "Не гледайте часовника; правете това, което той прави. Продължавайте." Продължавай, Бо, да пишеш, отлично се справяш!
  • Давай сонет за облака. Вили!
  • Това ме вдъхнови...
  • Радвам се, Миночка, благодаря!
  • Така е, Бо! Часовникът тиктата, такова му е предназначението, а нашето е, да се обичаме! Много хубав стих, хареса ми.
Предложения
: ??:??