Jul 23, 2009, 11:13 AM

Soulmate 

  Poetry » White poetry
695 0 2

Винаги те е

нямало.

Като водопад

сред пустиня

в очите на пътник...

отвъд.

 

Винаги те е

имало.

Като избор

пред клада -

опростен или грешен...

винаги мъртъв.

 

За теб не се опазих,

но никога

няма да бъда

целувана,

галена,

любена.

 

За теб думи

много изписах,

но никога няма

да бъдеш

описан,

разказан,

словопомазан.

 

Погледни на мен

като на Целител.

Изцелявам те...

от съществуването ти

в невремието ми.

 

Пророк беше онзи,

който те отрече и

проби в мен 

кратер,

колкото

каньон...

 

 

 

© Ареола All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е браво !!
  • Хареса ми!
Random works
: ??:??