23 июл. 2009 г., 11:13

Soulmate 

  Поэзия » Белые стихи
706 0 2

Винаги те е

нямало.

Като водопад

сред пустиня

в очите на пътник...

отвъд.

 

Винаги те е

имало.

Като избор

пред клада -

опростен или грешен...

винаги мъртъв.

 

За теб не се опазих,

но никога

няма да бъда

целувана,

галена,

любена.

 

За теб думи

много изписах,

но никога няма

да бъдеш

описан,

разказан,

словопомазан.

 

Погледни на мен

като на Целител.

Изцелявам те...

от съществуването ти

в невремието ми.

 

Пророк беше онзи,

който те отрече и

проби в мен 

кратер,

колкото

каньон...

 

 

 

© Ареола Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво е браво !!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??