Ах ти душа моя струна чувствителна,
защо сърце ме тикаш все тъй натам.
В купето съседно седнала стеснително,
красива е, а какво да правя не знам.
Седнала е в купето с глава приведена,
с красива златна сребриста пусната коса.
В очите и искрици блясват дори наведена,
но какво, какво очакваш аз да направя сега.
Ах ти душа моя струна чувствителна,
казваш ми трябва да я заговориш на мига.
Не знаеш ли колко съм притеснителен,
треперя аз цял, езика си глътнал съм сега. ...