Ах ти душа моя струна чувствителна,
защо сърце ме тикаш все тъй натам.
В купето съседно седнала стеснително,
красива е, а какво да правя не знам.
Седнала е в купето с глава приведена,
с красива златна сребриста пусната коса.
В очите и искрици блясват дори наведена,
но какво, какво очакваш аз да направя сега.
Ах ти душа моя струна чувствителна,
казваш ми трябва да я заговориш на мига.
Не знаеш ли колко съм притеснителен,
треперя аз цял, езика си глътнал съм сега. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация