Anita765 (Ани Монева)
296 11769
Mar 1, 2018, 10:20 AM

Спомен от високото 

  Poetry » Landscape
628 7 14

Хрупка снегът под случайните стъпки,

в бяло искри и ти спира дъха.

Сгушени клони, под него напъпили,

спят и сънуват днес цветна леха.

 

Неми са къщите, няма и улици,

слънцето гали една тишина.

Само врабченце чирика. Ти чу ли го?

Търси по покрив комин с топлина.

 

Светят прозорците, скрежно гравирани,

крият огнище с домашен уют.

Даже и вятърът в бялото спира се,

вече забравил е колко е лют.

 

Звънват гласчета и къдраво смеят се.

Ето пораснал е снежен човек –

радост в очичките детски посеяна.

В малки ръчички снегът е по-мек.

 

Облаче плува в небе синеоко,

а по баирите литва шейна.

Гледам към спомен, а той от високото,

в тази картина дали ме позна?

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??