1.03.2018 г., 10:20 ч.

Спомен от високото 

  Поезия » Пейзажна
698 8 14
Хрупка снегът под случайните стъпки,
в бяло искри и ти спира дъха.
Сгушени клони, под него напъпили,
спят и сънуват днес цветна леха.
Неми са къщите, няма и улици,
слънцето гали една тишина.
Само врабченце чирика. Ти чу ли го?
Търси по покрив комин с топлина.
Светят прозорците, скрежно гравирани,
крият огнище с домашен уют.
Даже и вятърът в бялото спира се,
вече забравил е колко е лют. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Всички права запазени

Предложения
: ??:??