Хрупка снегът под случайните стъпки,
в бяло искри и ти спира дъха.
Сгушени клони, под него напъпили,
спят и сънуват днес цветна леха.
Неми са къщите, няма и улици,
слънцето гали една тишина.
Само врабченце чирика. Ти чу ли го?
Търси по покрив комин с топлина.
Светят прозорците, скрежно гравирани,
крият огнище с домашен уют.
Даже и вятърът в бялото спира се,
вече забравил е колко е лют. ...