Спомен отминал с дъх на горчиво

Oct 7, 2011, 7:24 PM

Poetry » Other

968 0 4

Спомен отминал с дъх на горчиво,
отмаляват краката в мрежи несигурност.
Душата трепери, нестихващи думи
подреждат се в празни редици заучени.
Слънце опитва да стопли ръцете ми,
но самотни остават те, все тъй студени.
Недоживяно минало, тихо заспивам,
меки облаци дъжд от шепот разливат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен отминал с дъх на горчиво

Want to read more?

Random works