Спомен отминал с дъх на горчиво

7 oct 2011, 19:24

Poesía » Otra

979 0 4

Спомен отминал с дъх на горчиво,
отмаляват краката в мрежи несигурност.
Душата трепери, нестихващи думи
подреждат се в празни редици заучени.
Слънце опитва да стопли ръцете ми,
но самотни остават те, все тъй студени.
Недоживяно минало, тихо заспивам,
меки облаци дъжд от шепот разливат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен отминал с дъх на горчиво

Искате да прочетете повече?

Propuestas