Спомен за една фатална жена

Nov 20, 2021, 3:01 PM

Poetry

400 1 3

След онази фатална жена
няма вече защо да се мъча.
Няма вече защо да мълча.
Тишината потисната глъч е.
Много нощи не можех да спя
от тъга и от мисли по нея.
Тя си тръгна – фатална жена,
и животът ми спря да се смее.
Тя ме смаза с усмивка лъжа
и беляза за двеста години.
Тя застреля в лице любовта.
Още помня очите ѝ сини... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен за една фатална жена

Want to read more?

Random works