След онази фатална жена
няма вече защо да се мъча.
Няма вече защо да мълча.
Тишината потисната глъч е.
Много нощи не можех да спя
от тъга и от мисли по нея.
Тя си тръгна – фатална жена,
и животът ми спря да се смее.
Тя ме смаза с усмивка лъжа
и беляза за двеста години.
Тя застреля в лице любовта.
Още помня очите ѝ сини...
След онази фатална жена
си заминах съсипан полека.
Ако тя зачете се в това –
нека мен ме забрави вовеки.
© Димитър Драганов Все права защищены