Спомен за една фатална жена

20.11.2021 г., 15:01 ч.

Поезия

381 1 3

След онази фатална жена
няма вече защо да се мъча.
Няма вече защо да мълча.
Тишината потисната глъч е.
Много нощи не можех да спя
от тъга и от мисли по нея.
Тя си тръгна – фатална жена,
и животът ми спря да се смее.
Тя ме смаза с усмивка лъжа
и беляза за двеста години.
Тя застреля в лице любовта.
Още помня очите ѝ сини... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен за една фатална жена

Искате да прочетете повече?

Предложения