Apr 23, 2009, 7:53 PM

Спомени 

  Poetry » Other
813 0 1
Сядам да пиша за онова време,
времето на вечната младост,
изпълнена от късмет, живот
и малка детска радост.
След време забравяш за неща,
които са минали в един ден,
но на хартията написаното
направо си е един голям спомен.
Спомени и спомени се редят,
години и години наред,
записваш или помниш,
и продължаваш само напред. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??