23.04.2009 г., 19:53 ч.

Спомени 

  Поезия » Друга
771 0 1

 

Сядам да пиша за онова време,

времето на вечната младост,

изпълнена от късмет, живот

и малка детска радост.

 

След време забравяш за неща,

които са минали в един ден,

но на хартията написаното

направо си е един голям спомен.

 

Спомени и спомени се редят,

години и години наред,

записваш или помниш,

и продължаваш само напред.

 

Губиш се из далечните пътища,

заличени в мозъка ти празен,

но продължаваш както досега -

само споменът да е спазен.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??