Сядам да пиша за онова време,

времето на вечната младост,

изпълнена от късмет, живот

и малка детска радост.

След време забравяш за неща,

които са минали в един ден,

но на хартията написаното

направо си е един голям спомен.

Спомени и спомени се редят,

години и години наред,

записваш или помниш,

и продължаваш само напред.

Губиш се из далечните пътища,

заличени в мозъка ти празен,

но продължаваш както досега -

само споменът да е спазен.