Спомените не спят

Oct 9, 2016, 4:49 PM

Poetry

536 0 1

Оставих и спомените да върлуват,

нощем съня да обсипват с тревога,

сълзите сурово лицето да милуват,

а пък очите мокри да горят в огън.

Събужда и тишината носталгична,

измежду четирите стени стои едно

усамотено същество, но безлично,

безсънно, в тъмнината като петно.

Луната сребърна отдавна вече спи,

спомените незаспали плачат тихо,

в стаята индивидът на глас крещи,

но отговорът е собственото му ехо.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

svetlitschka (Светличка)

2018-07-01T08:46:46+03:00

Познато ми е чувството...Усетих те близък до моите възприятия.