Спомените не спят

9 окт. 2016 г., 16:49

Поэзия

537 0 1

Оставих и спомените да върлуват,

нощем съня да обсипват с тревога,

сълзите сурово лицето да милуват,

а пък очите мокри да горят в огън.

Събужда и тишината носталгична,

измежду четирите стени стои едно

усамотено същество, но безлично,

безсънно, в тъмнината като петно.

Луната сребърна отдавна вече спи,

спомените незаспали плачат тихо,

в стаята индивидът на глас крещи,

но отговорът е собственото му ехо.