Спомени в главата ми изникват от онези времена,
когато срещнахме се някъде в небитието.
Съблечена, от грях неопетнена, като изваяна от господня сълза,
привлече ме към себе си,
с неръкотворна красота.
Пътувахме във вектора на времето като в приказките за деца,
и танцувахме танго необуздано страстно, в опияняващ плен на любовта.
Дом наш тялото ми беше,
чрез което заедно опознавахме света,
но усещахме понякога как някога, ще почука на вратата ни
неканен гост - смъртта.
Извървяхме заедно път не лек, ...