Спокойна вечер. Тишината пак твори...
Отеква ехото от уморени стъпки по паважа...
Затворени очи, обострен слух... -Шшшт, замълчи!
Защото явно този бродник аз ще се окажа...
Къде отивам? При кого?
Щом вечер е, то хората не биха забелязали...
В моментите на избор – запомни:
когато шил си с мъка, другите със лекота са рязали...
Направих два тигела из града.
Да помълча със себе си... И да претегля за пореден път нещата.
Прибрах се, точно щом усетих в себе си глада...
Не тялото ми беше гладно... Бяха сетивата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up