Запълни света ми със нощни прегръдки...
Защо ме научи така?!?
Без твоите думи, след твоите стъпки
отвита е мойта душа!
Завивка ми беше от смачкани клетви...
Кое ще ме топли сама?
Че имах заглавка от страст до безумие,
а място си имам сега...
Леглото ми твърде голяма пустиня е,
а дюните пясък болят...
Лъжите, целувките, мнимото щастие
до мене все още лежат. ...