Dec 12, 2010, 10:38 PM
Среднощно
Запълни света ми със нощни прегръдки...
Защо ме научи така?!?
Без твоите думи, след твоите стъпки
отвита е мойта душа!
Завивка ми беше от смачкани клетви...
Кое ще ме топли сама?
Че имах заглавка от страст до безумие,
а място си имам сега...
Леглото ми твърде голяма пустиня е,
а дюните пясък болят...
Лъжите, целувките, мнимото щастие
до мене все още лежат.
На тебе миришат във стаята сенките…
Извивките твои държа
до себе си тайно и скрито във мислите...
Среднощно - прегръщам дъжда...
03:30 h
© Ива Милорадова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хареса ми!С поздрав!
-
Много ми хареса, Ивче!
Натъжи ме, но много ми хареа!
Поздравления и от мен! -
Как кое ще те топли?Сърцето ти топло,наранено,но запазило любовта.Щом не е пълно с гняв,омраза,а все така нежно ще те топли докато срещнеш друг,който да спре дъжда
Много чувственна тъга.Хареса ми! -
Радвам се, че ви харесва!
-
Нежно е...!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
