12 dic 2010, 22:38

Среднощно 

  Poesía » De amor
1226 0 5
Запълни света ми със нощни прегръдки...
Защо ме научи така?!?
Без твоите думи, след твоите стъпки
отвита е мойта душа!
Завивка ми беше от смачкани клетви...
Кое ще ме топли сама?
Че имах заглавка от страст до безумие,
а място си имам сега...
Леглото ми твърде голяма пустиня е,
а дюните пясък болят...
Лъжите, целувките, мнимото щастие
до мене все още лежат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Милорадова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??