Милора (Ива Милорадова)
52 20
12 дек. 2010 г., 22:38

Среднощно 

  Поэзия » Любовная
1153 0 5

 

Запълни света ми със нощни прегръдки...

Защо ме научи така?!?

Без твоите думи, след твоите стъпки

отвита е мойта душа!

 

Завивка ми беше от смачкани клетви...

Кое ще ме топли сама?

 Че имах заглавка от страст до безумие,

а място си имам сега...

 

Леглото ми твърде голяма пустиня е,

а дюните пясък болят...

Лъжите, целувките, мнимото щастие

до мене все още лежат.

 

На тебе миришат във стаята сенките…

Извивките твои държа

до себе си тайно и скрито във мислите...

Среднощно - прегръщам дъжда...

03:30 h

© Ива Милорадова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми!С поздрав!
  • Много ми хареса, Ивче!
    Натъжи ме, но много ми хареа!
    Поздравления и от мен!
  • Как кое ще те топли?Сърцето ти топло,наранено,но запазило любовта.Щом не е пълно с гняв,омраза,а все така нежно ще те топли докато срещнеш друг,който да спре дъждаМного чувственна тъга.Хареса ми!
  • Радвам се, че ви харесва!
  • Нежно е...!!!
Предложения
: ??:??