Непораснало мое момиче,
аз съм същото щуро момче,
цял живот учих се да обичам,
но се връщах все в твойто сърце...
И залъгвах очите си с жажда...
но прегръщах във спомена теб,
колко пъти насън се прераждах
от парче разтопен с чувства лед...
Колко пъти в смеха ти мечтаех
и протягах самотна ръка,
със целувки извивките ваех
на една полудяла река... ...