ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
21 mar 2013, 18:17

Среща 

  Poesía » De amor
1129 0 17


Непораснало мое момиче,
аз съм същото щуро момче,
цял живот учих се да обичам,
но се връщах все в твойто сърце...

И залъгвах очите си с жажда...
но прегръщах във спомена теб,
колко пъти насън се прераждах
от парче разтопен с чувства лед...

Колко пъти в смеха ти мечтаех
и протягах самотна ръка,
със целувки извивките ваех
на една полудяла река...

И сега, ти ми хвърляш въпроси
с тези тъй уморени очи:
Не ме питай за мене какво си,
във косите ми всичко личи...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, всяка истинска любов е завинаги.
  • Мишо надявам се не приемаш моите думи като нещо негативно. Не е въпроса в това "който иска да разбере разбира", а въпросът е да бъде поднесено издържано. Та нали в това е разковничето. Всеки може да пише да драска и к'вото излезе, но ако го направи с малко мисъл и спазва определени правила тогава стойността на една творба се покачва неимоверно. Забележи: Не случайно Анна Милушева е цитирала единственият куплет, който е издържан и има наистина стойност каквато би трябвало да има цялата творба. Само е трябвало да я погледнеш от тук от там. Бързата работа срам за майстора. Сигурен съм, че ще преработиш стихото за да стане наистина изцяло стойностно, като този куплет за който говорих и да не проявиш детински инат и да вземеш да го оставиш така. Желая ти много успех. Ти имаш страхотен потенциал - само не бързай, преглеждай и проверявай преди да пуснеш нещо такова. Вероятно тогава нещата ще се случат наистина.
    Поздрави сърдечни.
    /Napolitano/
  • Благодаря ти, Ангеле за подкрепата. Валентино, благодаря ти за добрия пример на градене на стих и препоръките!
    Стани, личи си, когато човек иска да разбере, нали! Благодаря, че се отби!!!
    Хубав ден!
  • Хората са казали - всеки бял косъм е една изстрадана любов...
    Като се замисля - добре,че са боите,иначе много неща биха си проличали...
  • Ако позволите мили приятелю да онагледя кое не е точно в ритъма - ямбовете и ..прочее. (не че аз съм най-подходящият за това) Защо не звучи както трябва, защо когато го чета се препъвам? Ако можете да схванете точно за какво Ви говоря ще е добре, защото това би Ви помогнало занапред да помислите как да изграждате бъдещите си.... творби.
    -----------------
    ПРИМЕР:
    Непораснало мое момиче,
    аз съм същото щуро момче,
    учих цял живот да обичам,
    живеейки в твой'то сърце...

    В зениците свои те раждах
    все прегръщах във спомена теб,
    колко пъти от сън те изграждах
    и парчета от лед - разтопен...

    Колко пъти в смеха ти мечтаех
    и протягах самотна ръка,
    със целувки извивките ваех
    на една полудяла река...

    А сега, си задаваш въпроси,
    гледаш с очи уморени:
    Не, не питай за мене какво си,
    аз съм до теб... На колене!...

    Това естествено е само един мизерен пример, който има за цел да ти подскаже как се следва стъпката и се внимава за да тече, като вода. Всяка рима да има смисъл, а не е там защото жажда се римува с... ражда (примерно). Не зная дали ме разбра, но се надявам. В противен случай се превръща в чиста чалга.
    Поздрави сърдечни. /Napolitano/
  • Хубаво стихотворение написано с много любов и поетическо умение!
    Поздрави, Оги!
  • Благодаря за коментарите и препоръките!
    Красива вечер!
  • И сега ти ми хвърляш въпроси
    с тези тъй уморени очи...
    Не! Не питай за мене какво си!
    Виж в очите ми. Там си личи...

    Само предложение.
  • silvina84 (Силвия Йорданова): 22-03-2013г. 14:26
    Поезия е и още как! Поздрави, Оги!

    Значи, на мен не ми харесва нещо (не само това стихо)и казвам какво не ми харесва, но някои от редакторите решава, че това не е "градивна"критика,а било "заяждане" и ми изтрива коментарите, въпреки добрия ми тон и аргументите които излагам,но когато се каже - "Поезия е, и още как" се приема, че това е "градивна" критика... Да, ама нещо не схващам логиката... Тъпо парче съм, какво да правя...Егати безпристрастията, егати... чудото...
  • Поезия е и още как! Поздрави, Оги!
  • Хубаво, Оги! Трудно се забравя любов, винаги се връщаме
  • На мен пък ми хареса От началото до края.
    "Косите" могат да се заменят наистина, примерно с "а във погледа мой прочети" или каквото там друго си измислиш защото малко верно са нелогични.
    Знаеш, че не коментирам всичко твое, но този стих ме грабна
  • Благодаря за коментарите!
  • !!!
  • С риск, отново да ми лепнат всякакви епитети - лични и по повод на мойте съждения, и с риск да закъснея за работа, влязох да отчета присъствие на тази страничка.
    "Критиката трябвало да е градивна" - тръбят постоянно от всички страни, да, ама за мен критиката си е една - или харесваш нещо, или не го харесваш.
    А по-горе написаното нещо, няма как да ми хареса, по простата причина, че не само му липсва художественост, поетика и елементарна мисъл, а е просто шепа зле римувани строфи. Градивна?! Да, ама то се гради върху основа, а тук виждам само плаващи пясъци, върху които едва ли може да се изгради каквото и да е.
    "И залъгвах очите си с жажда..."? ето един от многото примери на каламбуростроенето на стиха - как се залъгват очи със жажда?... но трябва да се римува със "преражда" и понеже нянямам много време ще завърша с финалните редове:
    "Не ме питай за мене какво си,
    във косите ми всичко личи..." ??? Какво трябва да личи в косите, не ми става ясно, а и как нещо може да личи в косите? Ами ако авторът беше плешив, къде щеше да личи?
    Ето от такова насилване никой няма нужда. Лично, лично, ама нали все пак трябва да е творчество...И това нещо се публикува в деня на Поезията...Горката...Бог да я пази.
  • !!
  • Много ми хареса! Поздрав!
Propuestas
: ??:??