Стара дръжка
Отдавна бях изпразнил сърцето си
от всички чувства на деня,
не ме ли слушаше наказвах го,
с болка, в ъгъла, в нощта.
Макар да знаех, ученикът слаб е,
хвърлях пламенни слова,
и залезът описвах и кълнях се,
грозен е, с примери и с дела.
Заровено в прегръдката на стаята,
до мълчаливата стена,
в чекмедже оставях го в края, ...