Jun 15, 2006, 9:39 PM

Старецът 

  Poetry
841 0 5
Старецът
Небето черно свети красиво
в страшна безлунна тъма,
вятър лъхне, със студа си пронизва,
само сянка се мярка една.
По камениста пътека краката ме водят,
в чиито край научих полезен урок,
там, гдето сега само пияници бродят,
зъзне старец, борещ се с тежък живот.
Когато от там ази минах,
подпрян бе той на студена стена,
с учудване гледах го, ала разбирах - ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Random works
: ??:??