15.06.2006 г., 21:39 ч.
Старецът
Старецът
Небето черно свети красиво
в страшна безлунна тъма,
вятър лъхне, със студа си пронизва,
само сянка се мярка една.
По камениста пътека краката ме водят,
в чиито край научих полезен урок,
там, гдето сега само пияници бродят,
зъзне старец, борещ се с тежък живот.
Когато от там ази минах,
подпрян бе той на студена стена,
с учудване гледах го, ала разбирах - ...
Небето черно свети красиво
в страшна безлунна тъма,
вятър лъхне, със студа си пронизва,
само сянка се мярка една.
По камениста пътека краката ме водят,
в чиито край научих полезен урок,
там, гдето сега само пияници бродят,
зъзне старец, борещ се с тежък живот.
Когато от там ази минах,
подпрян бе той на студена стена,
с учудване гледах го, ала разбирах - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Радост Вълчева Всички права запазени
Предложения
-
-
Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...
-
Разплита се дървото на страха, шуми във вените тънеещи до болка. Ти търсиш само трайната стреха, а л...
-
Горча ли ти? Отричаш. (Лицемерие.) Наясно си, че утре ще съм същата. Какво очакваш? Кредит на довери...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
