Старецът

Небето черно свети красиво

в страшна безлунна тъма,

вятър лъхне, със студа си пронизва,

само сянка се мярка една.

По камениста пътека краката ме водят,

в чиито край научих полезен урок,

там, гдето сега само пияници бродят,

зъзне старец, борещ се с тежък живот.

Когато от там ази минах,

подпрян бе той на студена стена,

с учудване гледах го, ала разбирах -

за милостиня към мене протяга ръка.

В окъсана дрипа, с бели оредели коси,

Със мъка в гърдите, с влажни и тъжни очи,

седнал бе на старо одеало,

с избродиран посредата му пламък,

а краката му боси и ледени

станали бяха на камък.

Гладен бездомник, отритнат от всички.

Може би иска само храна и капка любов,

тъжно загледан е в забързани крачки

на хора, нечуващи бедняшкия зов.

С благодарност към мене погледна,

когато му дадох монета една.

Просяк бе, но сърцето му хич не е бедно,

пълно бе със любов към света.

История той ми разказа

за златния храм на Христос,

който обичал и помагал на хората,

без да гледа кой обут е бил и кой бос.

Гледах го и сълзите ми рукнаха,

появи се обич по мойто бледо лице,

този човек не познавах, ала обикнах го,

защото имаше красиво сърце.

При бедния старец обичах да ходя:

носех му храна и вода,

а той ми разказваше някоя стара история

За чудесата, що са по света.

Толкова мъка и болка, страдание

има в съдбата на този човек,

ала той с надежда гледа и без отчаяние,

не мрази живота, макар тъй свиреп.

Понякога чудех се, на какво се бегло усмихва,

какво ли тъй в очите му влажни блести.

Пада тогава сълза неизплакана,

а по лицето му грейват златни лъчи:

„Усмихвам се мило момиче, защото,

макар към края да е веч моят път,

в живота пълен със тежки страдания,

Разбрах туй, що хората не ще разберат.

Любовта, която от душата идва,

щедростта, родена в едно топло сърце,

Това е в живота богатството истинско,

видяно в очите на едно дете.

Един ден, когато при стената отидох,

потопи се сърцето в безкрайна тъга.

Старецът и неговото одеало ги нямаше -

Отнесла бе ги тихо смъртта.

Ала няма аз да забравя,

туй, що научи ме един бедняк,

че нещастието в живота, не бедността е,

а това - да си глупак!!