Dec 18, 2019, 7:53 AM

Старица 

  Poetry » Other
644 0 0
Отворила прозореца
търсих твоите очи.
Но горе луната студена
като несретница бледна стои.
Нищо не казва, проклетата,
а всички ни вижда оттам.
Тя знае къде си.
Признавам, и аз знам.
Задуха силен вятър,
а прозореца беше отворен…
Тъгата на пропиляното време
в очите блестеше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тимофеева All rights reserved.

Random works
: ??:??