18 dic 2019, 7:53

Старица 

  Poesía » Otra
645 0 0
Отворила прозореца
търсих твоите очи.
Но горе луната студена
като несретница бледна стои.
Нищо не казва, проклетата,
а всички ни вижда оттам.
Тя знае къде си.
Признавам, и аз знам.
Задуха силен вятър,
а прозореца беше отворен…
Тъгата на пропиляното време
в очите блестеше ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тимофеева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??