Jul 21, 2021, 6:33 PM

Стая 

  Poetry » Phylosophy
360 1 0

Да се събудиш в пореден сив ден

в задушна градска стая.

Да погледнеш неохотно отвън и да

зърнеш тежък небосвод.

В сърцето бариера да почувстваш и

да не можеш я прескочиш.

В краката болка да усетиш и

да не можеш я обориш.

 

Мухал по стените задушаващ

бели ми дробове.

Студ запращан от богове закачащ ми

ледени окови.

Поглед долавящ несподелени горести,

засъхнали в тоя кът злокобен.

Тлеещо есенно тяло в мрачни дни на мъки и

ярости отровен.

 

Ъгъла

Вратата

Стаятата

Моя дом, чувствам, е веч затвор вдън земя заровен.

Ъгъл

Врата

Стая

Тук вечно ще бъда на мойта участ труп поробен...

© Даниел Генчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??