Да се събудиш в пореден сив ден
в задушна градска стая.
Да погледнеш неохотно отвън и да
зърнеш тежък небосвод.
В сърцето бариера да почувстваш и
да не можеш я прескочиш.
В краката болка да усетиш и
да не можеш я обориш.
Мухал по стените задушаващ
бели ми дробове.
Студ запращан от богове закачащ ми
ледени окови.
Поглед долавящ несподелени горести,
засъхнали в тоя кът злокобен.
Тлеещо есенно тяло в мрачни дни на мъки и
ярости отровен.
Ъгъла
Вратата
Стаятата
Моя дом, чувствам, е веч затвор вдън земя заровен.
Ъгъл
Врата
Стая
Тук вечно ще бъда на мойта участ труп поробен...
© Даниел Генчев Всички права запазени