Да се събудиш в пореден сив ден

в задушна градска стая.

Да погледнеш неохотно отвън и да

зърнеш тежък небосвод.

В сърцето бариера да почувстваш и

да не можеш я прескочиш.

В краката болка да усетиш и

да не можеш я обориш.

Мухал по стените задушаващ

бели ми дробове.

Студ запращан от богове закачащ ми

ледени окови.

Поглед долавящ несподелени горести,

засъхнали в тоя кът злокобен.

Тлеещо есенно тяло в мрачни дни на мъки и

ярости отровен.

Ъгъла

Вратата

Стаятата

Моя дом, чувствам, е веч затвор вдън земя заровен.

Ъгъл

Врата

Стая

Тук вечно ще бъда на мойта участ труп поробен...