Така ми писна от тези четири стени - отдавна
даже паякът избяга и паяжината му като клуп виси.
Обесен есенният ден е там и се стопява
в паметта ми споменът за небесата,
в които младостта ми и мечтите ми летяха.
Безкрайна пролет - аз всеки ден се влюбвах!
Като младо вино луд и нежен бях!
Като птича песен из простора се изгубвах!
Бос в тревите тичах цели дни и цели нощи!
А е вече толкоз ревматично и студено...
И всяка сутрин питам своите обуща
накъде ще тръгнем, но те са много изморени, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up