16 feb 2012, 15:51

Стая 

  Poesía
1305 0 11
Така ми писна от тези четири стени - отдавна
даже паякът избяга и паяжината му като клуп виси.
Обесен есенният ден е там и се стопява
в паметта ми споменът за небесата,

в които младостта ми и мечтите ми летяха.
Безкрайна пролет - аз всеки ден се влюбвах!
Като младо вино луд и нежен бях!
Като птича песен из простора се изгубвах!

Бос в тревите тичах цели дни и цели нощи!
А е вече толкоз ревматично и студено...
И всяка сутрин питам своите обуща
накъде ще тръгнем, но те са много изморени,

но те едва проскърцват и отново се вглъбяват
в странните си прашни и протрити мемоари.
О, боже! И днес отново сред тези четири стени оставам,
а виното ще стане на вода, щом се пие без другари.

© Ст Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Обесен есенният ден е там и се стопява"
    Харесва ми метафоричният изказ!
  • а виното ще стане на вода, щом се пие без другари - Ще запомня, харесва ми.
  • Поздрави !!!
  • "И всяка сутрин питам своите обуща
    накъде ще тръгнем, но те са много изморени..." !!!!!!!!!!
    Здравей! Дано не ти е писано да пиеш виното си сам!
    А и стиховете си трябва да четеш пред някого!
  • Отново минах от тук,но ново няма¡
  • Аплодисменти за това стихотворение!
  • Споделянето между хората е много важен компонент за вътрешна хармония, чувство да душевен комфорт и нужда от пълноценност!.. нека миговете на близост и красота да са постоянен наш спътник!..
    Хубава мисъл! Поздрави!
  • Браво!
    аплодисменти и от мен...
  • Силно стихотворение. Много ми хареса. Поздрав!
  • Не позволявай нищо лошо да му се случи на виното!
    Привет!
  • Стихотворение изповед и великолепие!Поздравления!Удоволствие да те чета!
Propuestas
: ??:??