Така ми писна от тези четири стени - отдавна
даже паякът избяга и паяжината му като клуп виси.
Обесен есенният ден е там и се стопява
в паметта ми споменът за небесата,
в които младостта ми и мечтите ми летяха.
Безкрайна пролет - аз всеки ден се влюбвах!
Като младо вино луд и нежен бях!
Като птича песен из простора се изгубвах!
Бос в тревите тичах цели дни и цели нощи!
А е вече толкоз ревматично и студено...
И всяка сутрин питам своите обуща
накъде ще тръгнем, но те са много изморени, ...