valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
Jan 3, 2013, 10:51 AM

Стихът е моят пояс 

  Poetry
491 0 5

Звънни ми! Искам с теб да помълча.

Не мога само с нищо да говоря.

Омръзнаха ми сухите цветя,

а живите са там, във мойта пролет.

 

Денят започва, сякаш че е спрял

часовникът. Студени са стрелките.

Прозорецът замръзнал е заспал,

пресъхнали - от спомени очите.

 

Горчи от захар силното кафе.

Цигарата ми в пепел се превръща.

Стаята ми пълна е с коне –

от бъдещето куцайки се връщат.

 

Лампата трепти като с крилца

на кацнала в душата пеперуда.

Отключена за никъде врата

е страж на ежедневното ми чудо.

 

Изплашен съм от буйната река,

безмилостно която ме задавя.

От думите, които все мълча,

стихът е пояс, който ме избавя.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??