valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
3 янв. 2013 г., 10:51

Стихът е моят пояс 

  Поэзия
489 0 5

Звънни ми! Искам с теб да помълча.

Не мога само с нищо да говоря.

Омръзнаха ми сухите цветя,

а живите са там, във мойта пролет.

 

Денят започва, сякаш че е спрял

часовникът. Студени са стрелките.

Прозорецът замръзнал е заспал,

пресъхнали - от спомени очите.

 

Горчи от захар силното кафе.

Цигарата ми в пепел се превръща.

Стаята ми пълна е с коне –

от бъдещето куцайки се връщат.

 

Лампата трепти като с крилца

на кацнала в душата пеперуда.

Отключена за никъде врата

е страж на ежедневното ми чудо.

 

Изплашен съм от буйната река,

безмилостно която ме задавя.

От думите, които все мълча,

стихът е пояс, който ме избавя.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??