valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
3.01.2013 г., 10:51 ч.

Стихът е моят пояс 

  Поезия
492 0 5

Звънни ми! Искам с теб да помълча.

Не мога само с нищо да говоря.

Омръзнаха ми сухите цветя,

а живите са там, във мойта пролет.

 

Денят започва, сякаш че е спрял

часовникът. Студени са стрелките.

Прозорецът замръзнал е заспал,

пресъхнали - от спомени очите.

 

Горчи от захар силното кафе.

Цигарата ми в пепел се превръща.

Стаята ми пълна е с коне –

от бъдещето куцайки се връщат.

 

Лампата трепти като с крилца

на кацнала в душата пеперуда.

Отключена за никъде врата

е страж на ежедневното ми чудо.

 

Изплашен съм от буйната река,

безмилостно която ме задавя.

От думите, които все мълча,

стихът е пояс, който ме избавя.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??