Стопих се във времето

Jun 5, 2008, 7:45 PM

Poetry » Love

791 0 0

Нищо не остана от мене...
Стопих се във времето -
бавно!
Ти не ме разбра,
дори не се опита.
Протегна ръка за сбогом и отмина -
като сън,
като призрак -
невидим!
А имаше, спомням си още,
време, в което вдъхваше живота си в мене! -
Някога беше... отдавна отмина ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Стопих се във времето

Want to read more?

Random works