Стопих се във времето

5.06.2008 г., 19:45 ч.

Поезия » Любовна

786 0 0

Нищо не остана от мене...
Стопих се във времето -
бавно!
Ти не ме разбра,
дори не се опита.
Протегна ръка за сбогом и отмина -
като сън,
като призрак -
невидим!
А имаше, спомням си още,
време, в което вдъхваше живота си в мене! -
Някога беше... отдавна отмина ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Стопих се във времето

Искате да прочетете повече?

Предложения