valia1771 (Ивон)
371 11630
Mar 18, 2010, 9:03 AM

Страшната гора 

  Poetry » Other
790 0 21

И въздухът е син

и синя е мъглата,

дърветата са черни от мълчание,

през синкавия дим,

самотен дрезгав крясък,

бодливи храсти крият отчаяние.

 

Замръзнала в уплаха,

не мога да избягам,

това не беше моята гора,

ръце напред протягам

и хвърлям се във мрака...

О, Господи, отново съм с крила!

© Ивон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??