valia1771 (Ивон)
371 11611
18 mar 2010, 9:03

Страшната гора 

  Poesía » Otra
803 0 21

И въздухът е син

и синя е мъглата,

дърветата са черни от мълчание,

през синкавия дим,

самотен дрезгав крясък,

бодливи храсти крият отчаяние.

 

Замръзнала в уплаха,

не мога да избягам,

това не беше моята гора,

ръце напред протягам

и хвърлям се във мрака...

О, Господи, отново съм с крила!

© Ивон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??