valia1771 (Ивон)
371 11611
18 мар. 2010 г., 09:03

Страшната гора 

  Поэзия » Другая
802 0 21

И въздухът е син

и синя е мъглата,

дърветата са черни от мълчание,

през синкавия дим,

самотен дрезгав крясък,

бодливи храсти крият отчаяние.

 

Замръзнала в уплаха,

не мога да избягам,

това не беше моята гора,

ръце напред протягам

и хвърлям се във мрака...

О, Господи, отново съм с крила!

© Ивон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??