Monny (Симона Гълъбова)
223 764
Apr 21, 2010, 12:22 PM

Струваше си! 

  Poetry » Love
660 0 9

И, петимна за малко обич,
се взирах дълго във нощта,
дъждът ме сви във своите окопи
и ми напомни колко много съм сама.

Прокапах с няколко пороя дверите на жалкото,
дори и бягайки, се спъвах във слана,
отпих последно глътчица от малкото
и бавно се сбогувах с любовта.

А ти се криеше във здрача -
неземно стар часовник без стрелки,
простенах и опитах да закрача
към края на дъждовните сълзи.

Една ръка пое дланта ми,
а после пламенна прегръдка ме раздра:
"Ела, мъничка, ти си пропастта ми
и в тебе искам да умра!"

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??