21.04.2010 г., 12:22 ч.

Струваше си! 

  Поезия » Любовна
651 0 9

И, петимна за малко обич,
се взирах дълго във нощта,
дъждът ме сви във своите окопи
и ми напомни колко много съм сама.

Прокапах с няколко пороя дверите на жалкото,

дори и бягайки, се спъвах във слана,
отпих последно глътчица от малкото
и бавно се сбогувах с любовта.

А ти се криеше във здрача -

неземно стар часовник без стрелки,
простенах и опитах да закрача
към края на дъждовните сълзи.

Една ръка пое дланта ми,

а после пламенна прегръдка ме раздра:
"Ела, мъничка, ти си пропастта ми
и в тебе искам да умра!"

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??