Monny (Симона Гълъбова)
223 764
21 abr 2010, 12:22

Струваше си! 

  Poesía » De amor
649 0 9

И, петимна за малко обич,
се взирах дълго във нощта,
дъждът ме сви във своите окопи
и ми напомни колко много съм сама.

Прокапах с няколко пороя дверите на жалкото,
дори и бягайки, се спъвах във слана,
отпих последно глътчица от малкото
и бавно се сбогувах с любовта.

А ти се криеше във здрача -
неземно стар часовник без стрелки,
простенах и опитах да закрача
към края на дъждовните сълзи.

Една ръка пое дланта ми,
а после пламенна прегръдка ме раздра:
"Ела, мъничка, ти си пропастта ми
и в тебе искам да умра!"

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??