Стъклен дом

Jul 9, 2010, 10:34 PM

Poetry » Phylosophy

681 0 2

В тази стая има хиляди огледала,
оглеждам се във всяко, но образ не долавям.
Виждам само измамна красота,
а същността се губи...
Оглеждам се, но не намирам.

Търся помощ от непознати,
случайно преминаващи с медузени души,
които ме убиват с мрака на студените си дни.

Минутите се нижат, а въпросите остават.
Красотата ми повяхва в търсене на вътрешния глас,
а сенките издават броя на секундите без страст.

Огледалото не лъже – празнотата ме поглъща
и белези мъртвешки оставя истината в душата.
Истината ми подарява единствено отминали радости,
моменти на позор или отчаяние...
... и моменти на сегашното безславие.

Продиктувана от това,
остротата на думите ми е сразяваща.
Компенсирам празнотата по мой начин...
и литвам с крилете на тъгата.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Mitaka_exs (Димитър Кискинов)

2010-09-02T00:13:19+03:00

Повечето хора забравят да се погледнат в огледалото, а това е полезно все пак
rozza (Радка Миндова)

2010-07-10T13:16:34+03:00

Огледалата са криви, да знаеш.